Сестринството- Исторически аспекти

ИСТОРИЯ НА СЕСТРИНСТВОТО

Сестринската професия се приема за връстница на  медицината, което означава на самото човечество. Потребността от сестрински грижи е еднаква за всеки човек от самото раждане до смъртта му. Всяка сестра трябва да познава корените и историята на своята професия, за да може да оцени приноса на предшествениците, тяхната всеотдайност, хуманизъм и милосърдие.

За възникването и развитието на сестринството значение оказват войните, схващанията за мястото на жената в обществото, професионалното обучение, хуманизмът, милосърдието и готовността да се помогне на страдащите, болните и ранените баз оглед на тяхната рилигиозна, расова и национална принадлежност.

Първият документ, в който се споменава за сестринската професия датира от преди няколко хилядолетия. В древните индуски книги са записани задълженията и уменията на милосърдната сестра. ето как са изглеждали те: „Тя трябва да знае как да дава лекарство, да е остроумна и предана към болния, да знае да готви добре, да знае как да окъпе болни, как да го измие. Да е добра масажистка, да умее да вдигне болен, да му помага, когато ходи, да знае как да чисти легла. Винаги да е готова, търпелива и нежна, да помага на нуждаещите се и да е послушна на назначенията от лекаря.“

Според определението на Комитета на експертите на СЗО по сестринско дело в средата на 80-те години на 20 век се приема, че „Медицинската сестра – това е лице, преминало подготовка по основна прогграма за сестринско обучение, получило достатъчна квалификация и имащо право да изпълнява в своята страна твърде отговорната работа по сестринското обслужване с цел укрепване на здравето, предпазване от болести и грижи за болните.“

Появата и разпространението на християнската религия дава нов подтик в развитието на сестринството. Тази религия изповядва съчувствие, състрадание, желание за подпомагане и благотворителност. През IV в. от н.е. една знатна римлянка Фабиола предоставя своя палат за болница за бедни, които се лекуват безплатно.

В църковно-манастирските болници се развива много полезна и високоблагородна сестринска дейност от сестрите – монахини.
В средновековна Византия институцията на дякониците (жени-вдовици) се посвещава на болните и болниците. Те събират бедни болни хора, настаняват ги в болница, обслужват ги всеотдайно.

По времето на Ренесанса св. Винсент де Пол (1576-1660) ангажира светски дами за сестри-посетителки. След като проучил нуждите от сестри за една от най-старите болници в Париж – Отел Дийо, той насочва знатни дами към сестринска дейност. За такива Dames de Charite (Дами на милосърдието) той подготвя млади селянки, настанява ги в домовете на сестрите на милосърдието, откъдето ги изпраща да работят в болниците. През първата половина на XVII век тези млади девици образуват Ордена на милосърдните сестри. С тази си дейност св. Винсент полага основите на истинското сестринство.

В Русия първите жени, които се грижат за болните в госпиталите и лазаретите са появяват още при Петър Велики. Първата община на сестрите на милосърдието възниква през 1848г. в Петербург. През 1873г. тази община се нарича „Святотроицкая“. Великият руски хирург Николай Иванович Пирогов проявява голям интерес към нейната дейност, защото е убеден, че „никой по-добре от жените не може да съчувства на страданията на болния и да го заобиколи със своите грижи“. По време на Кримската война (ктомври 1853 – февруари 1856 е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графството Насау) от двете страни на фронта се чувства остра нужда от сестрински грижи за ранените и болните. От едната страна работи основателката на съвременното сестринство Флоранс Найтингейл, а от другата Н.И.Пирогов, който не й отстъпва по мащабността и значимостта на своята дейност като инициатор и организатор на Крестовоздвиженската община на сестрите за оказване на помощ на ранените и болните. През ноември 1854г. в Севастопол пристигат първите 28 сестри, подготвени от Крестовоздвиженската община. За първа сестра на милосърдието в Русия се счита Даша Севастополская. По време на Руско-турската война се подготвят в редица градски болници преминали краткосрочни курсове около 3000 жени. Първите училища за подготовка на милосърдни сестри се откриват през 1920г.

 

Източник: ПРЕСАТА 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *